Рогови образувания, I, II, III, 2010фотография, дигитален принт, 60/40см
photography, digital print, 60/40cm
20100608
Рогови образувания / Corneous Formation
Рогови образувания, I, II, III, 2010фотография, дигитален принт, 60/40см
Самотен бяс / Lonely Rage
Самотен бяс, I, II, 2009
м.б./пл., 210/125см
Lonely Rage, I, II, 2009
oil on canvas, 210/125
Мушама / Plastic Tablecloth
Мушама 2009
м.б./пл.,картон,пластмаса,вариращи размери
Plastic Tablecloth 2009
oil on canvas,cardboard,plastic,variable dimensions
Гледам те - Виждам те/ I Look at You - I See You
Гледам те - Виждам те, I, II, 2009
м.б./пл., 190/200см
I Look at You - I See You, I, II, 2009
oil on canvas, 190/200cm
20090623
Тъй Вярно/ Съвсем Не Yes, Sir/ No Sir 2009
Тъй Вярно/ Съвсем Не Yes, Sir/ No Sir 2009
62/210 cm /м.б., п.л./oil on canvas
20090622
20090427
IVAN / ИВАН
Иван/Ivan2008
210/244cm, м.б., пл./ oil on canvas
Статистиката сочи:
Около 220 000 българи носят името Иван.
Около 88 000 името Иванка.
Данните от телефонният указател:
43 882 - Иван
7692 - Иван Иванов
26 593 – Иванов
Около 220 000 българи носят името Иван.
Около 88 000 името Иванка.
Данните от телефонният указател:
43 882 - Иван
7692 - Иван Иванов
26 593 – Иванов
Малкият голям световен проблем/The litlle big world problem
Малкият голям световен проблем/The litlle big world problem 2008
100/400сm, м.б.,пл./oil on canvas
Това, което не виждате/The thing that you don't see
Това, което не виждате/The thing that you don't see 20083/100/140сm, м.б.,пл./oil on canvas
Баба Агна/Grandmother Agna
Баба Агна /Grandmother Arna 2008110/ 420 cm, м.б, п.л/oil on canvas
100/140сm, м.б./пл. 
/oil on canvas
100/140cm, м.б., пл./ oil on canvas
/oil on canvas100/140cm, м.б., пл./ oil on canvas
Мирно съвместно съществуване/Peaceful coexistence
Мирно съвместно съществуване 2007
Дефиниция за семейство: Обществена клетка, основана на съпружеското и кръвно родство, т.е. отношенията между мъжа и жената, родителите и децата, братята и сестрите и т.н. Животът на семейството се характеризира както с материални така и с духовни процеси.
20090326
Констативен протокол №8127
На 04.12.2006г. преживях нещо много сериозно, незабравимо и силно като усещане – автомобилна катастрофа. Известно време след инцидента прочeтах констативния протокол, в който се описват само материалните и средно телесните повреди. Сигурно често човек вижда своя живот или част от него на бял лист хартия. Но какво означава той за него, какво се крие зад този бял лист хартия?
Record of Findings №8127
On 04.12.2006 I had a very serious, unforgettable and powerful experience– a car accident. Some time after the accident I read the Record of Findings describing material damage and injuries of medium severity only. It may be often that one sees one’s life or part of it on a sheet of white paper. But what is its meaning for oneself, what is there hiding behind that sheet of white paper?
На 04.12.2006г. преживях нещо много сериозно, незабравимо и силно като усещане – автомобилна катастрофа. Известно време след инцидента прочeтах констативния протокол, в който се описват само материалните и средно телесните повреди. Сигурно често човек вижда своя живот или част от него на бял лист хартия. Но какво означава той за него, какво се крие зад този бял лист хартия?
Record of Findings №8127
On 04.12.2006 I had a very serious, unforgettable and powerful experience– a car accident. Some time after the accident I read the Record of Findings describing material damage and injuries of medium severity only. It may be often that one sees one’s life or part of it on a sheet of white paper. But what is its meaning for oneself, what is there hiding behind that sheet of white paper?
Отвътре ... отвън
Човек често се оказва безпомощен когато трябва да обясни как се чувства, как усеща себе си, как разбира любовта, самотата, страха, гнева....
Първични като света, чувствата и душевните преживявания са най-истинските и неподправени състояния на човек и може би точно заради това и най-трудно обяснимите и поддаващите се на анализ. Дали усещането те прави отворен към света, радостен и щастлив от досега с него или точно обратното – отделен, сгънат, смачкан и самотен... Когато става въпрос за предаване на вътрешното състояние, ключова дума е ОТКРОВЕНИЕ. То се постига най-трудно с думи и по-лесно с емоционални и сетивни послания – жест, поглед, отношение.
Моят начин: с движение на тялото. Зад чувствата има действие. Душата, затворена в своята външна обвивка - тялото, постоянно мърда, движи се, иска да каже нещо, иска да се изрази и да бъде разбрана. Тялото е като огледало за душевните ни състояния. По неговите движения можем да разберем какво изпитва човек, дали е щастлив или нещастен, радостен или тъжен, спокоен или уплашен. Душата говори чрез тялото и то на универсален език, който няма нужда от преводачи, достатъчно е просто да наблюдаваш човека до себе си за да го разбереш, за да го почувстваш. Аз самата се дистанцирам от себе си, поглеждам се и си казвам – да, така се чувствам, да така се усещам, да страх ме е, да самотна съм, да влюбена съм, да това съм аз.
Днес живеейки в свят, където познанието и информацията изглеждат неограничени, ние все по-малко познаваме собственото си ”аз” и другите около нас. В глобалния свят, където границите в общуването изглеждат премахнати, всъщност все повече души остават затворени, самотни и неразбрани. Причината може би се крие в това, че сме забравили да се наблюдаваме, да се вглеждаме в себе си и малките детайли като един жест, един поглед, едно движение. Наблюдавайки се ние се опознаваме и разбираме, а по този начин и другите около нас.
Inside ... outside
One is often helpless if one must explain how one feels, how one perceives oneself, how one understands love, loneliness, fear, anger…
Primeval just like the world, feelings and inner experiences are the most real and genuine states of man and because of that – the most difficult to explain and parse. Whether the feeling touches you to make you outgoing, cheerful and happy or on the contrary – set apart, secluded, trampled and lonely…. Where inner feelings must be expressed, the key word is REVELATION. This is harder to reach with words and easier – with emotional and sensory messages – by gesture, look, attitude.
My way: with body movements. There is action behind feelings. The soul, locked in its outer enclosure – the body, is constantly on the move, wishing to say something, to express itself and be understood. The body is a mirror of our inner state. It can tell us how one feels, whether one is happy or unhappy, cheerful or sad, tranquil or scared. The soul speaks through the body and then a universal language, which does not need interpreters; suffice it to watch the person beside you in order to understand them, to feel them. I distance myself from myself, look at myself and tell myself – yes, this is how I feel; yes, I am scared; yes I am lonely; yes I am in love; yes this is me.
Living in a world today where knowledge and information seem boundless, we know ourselves and the others around us less and less. In the global world where no communication limits seem to exist, more and more souls remain closed, lonely and unappreciated. The reason might be that we have forgotten to watch ourselves, to look into ourselves and into small details such like a gesture, a look, a move. By watching ourselves, we get to better know and understand ourselves, hence the others around us.
Човек често се оказва безпомощен когато трябва да обясни как се чувства, как усеща себе си, как разбира любовта, самотата, страха, гнева....
Първични като света, чувствата и душевните преживявания са най-истинските и неподправени състояния на човек и може би точно заради това и най-трудно обяснимите и поддаващите се на анализ. Дали усещането те прави отворен към света, радостен и щастлив от досега с него или точно обратното – отделен, сгънат, смачкан и самотен... Когато става въпрос за предаване на вътрешното състояние, ключова дума е ОТКРОВЕНИЕ. То се постига най-трудно с думи и по-лесно с емоционални и сетивни послания – жест, поглед, отношение.
Моят начин: с движение на тялото. Зад чувствата има действие. Душата, затворена в своята външна обвивка - тялото, постоянно мърда, движи се, иска да каже нещо, иска да се изрази и да бъде разбрана. Тялото е като огледало за душевните ни състояния. По неговите движения можем да разберем какво изпитва човек, дали е щастлив или нещастен, радостен или тъжен, спокоен или уплашен. Душата говори чрез тялото и то на универсален език, който няма нужда от преводачи, достатъчно е просто да наблюдаваш човека до себе си за да го разбереш, за да го почувстваш. Аз самата се дистанцирам от себе си, поглеждам се и си казвам – да, така се чувствам, да така се усещам, да страх ме е, да самотна съм, да влюбена съм, да това съм аз.
Днес живеейки в свят, където познанието и информацията изглеждат неограничени, ние все по-малко познаваме собственото си ”аз” и другите около нас. В глобалния свят, където границите в общуването изглеждат премахнати, всъщност все повече души остават затворени, самотни и неразбрани. Причината може би се крие в това, че сме забравили да се наблюдаваме, да се вглеждаме в себе си и малките детайли като един жест, един поглед, едно движение. Наблюдавайки се ние се опознаваме и разбираме, а по този начин и другите около нас.
Inside ... outsideOne is often helpless if one must explain how one feels, how one perceives oneself, how one understands love, loneliness, fear, anger…
Primeval just like the world, feelings and inner experiences are the most real and genuine states of man and because of that – the most difficult to explain and parse. Whether the feeling touches you to make you outgoing, cheerful and happy or on the contrary – set apart, secluded, trampled and lonely…. Where inner feelings must be expressed, the key word is REVELATION. This is harder to reach with words and easier – with emotional and sensory messages – by gesture, look, attitude.
My way: with body movements. There is action behind feelings. The soul, locked in its outer enclosure – the body, is constantly on the move, wishing to say something, to express itself and be understood. The body is a mirror of our inner state. It can tell us how one feels, whether one is happy or unhappy, cheerful or sad, tranquil or scared. The soul speaks through the body and then a universal language, which does not need interpreters; suffice it to watch the person beside you in order to understand them, to feel them. I distance myself from myself, look at myself and tell myself – yes, this is how I feel; yes, I am scared; yes I am lonely; yes I am in love; yes this is me.
Living in a world today where knowledge and information seem boundless, we know ourselves and the others around us less and less. In the global world where no communication limits seem to exist, more and more souls remain closed, lonely and unappreciated. The reason might be that we have forgotten to watch ourselves, to look into ourselves and into small details such like a gesture, a look, a move. By watching ourselves, we get to better know and understand ourselves, hence the others around us.
Абонамент за:
Публикации (Atom)