Запознай се с Даун

Проект “портрети”

Това са две картини с тенденция да се увеличават, които са взети чисто документално от патологични снимки с поставени диагнози. Когато става дума за портрет на даден човек всички сме свикнали да виждаме изображение на неговия външен изглед, като чрез него се опитваме да проникнем в душевната му страна. Аз реших да представя директно вътрешния свят на човек чрез изгледа на сърцето като орган и същевременно като огледало на душата.

Project “Portraits”

These are two paintings, which may become more, taken documentary- like from diagnosed pathological photos. When speaking of a portrait, what we all usually see is the image of the portrayed appearance and through this image we try to get to the essence. I decided to present directly the inner world of a person by the image of their heart as an organ and at the same time as a mirror of the soul.

Констативен протокол №8127

На 04.12.2006г. преживях нещо много сериозно, незабравимо и силно като усещане – автомобилна катастрофа. Известно време след инцидента прочeтах констативния протокол, в който се описват само материалните и средно телесните повреди. Сигурно често човек вижда своя живот или част от него на бял лист хартия. Но какво означава той за него, какво се крие зад този бял лист хартия?

Record of Findings №8127

On 04.12.2006 I had a very serious, unforgettable and powerful experience– a car accident. Some time after the accident I read the Record of Findings describing material damage and injuries of medium severity only. It may be often that one sees one’s life or part of it on a sheet of white paper. But what is its meaning for oneself, what is there hiding behind that sheet of white paper?

Отвътре ... отвън


Човек често се оказва безпомощен когато трябва да обясни как се чувства, как усеща себе си, как разбира любовта, самотата, страха, гнева....
Първични като света, чувствата и душевните преживявания са най-истинските и неподправени състояния на човек и може би точно заради това и най-трудно обяснимите и поддаващите се на анализ. Дали усещането те прави отворен към света, радостен и щастлив от досега с него или точно обратното – отделен, сгънат, смачкан и самотен... Когато става въпрос за предаване на вътрешното състояние, ключова дума е ОТКРОВЕНИЕ. То се постига най-трудно с думи и по-лесно с емоционални и сетивни послания – жест, поглед, отношение.
Моят начин: с движение на тялото. Зад чувствата има действие. Душата, затворена в своята външна обвивка - тялото, постоянно мърда, движи се, иска да каже нещо, иска да се изрази и да бъде разбрана. Тялото е като огледало за душевните ни състояния. По неговите движения можем да разберем какво изпитва човек, дали е щастлив или нещастен, радостен или тъжен, спокоен или уплашен. Душата говори чрез тялото и то на универсален език, който няма нужда от преводачи, достатъчно е просто да наблюдаваш човека до себе си за да го разбереш, за да го почувстваш. Аз самата се дистанцирам от себе си, поглеждам се и си казвам – да, така се чувствам, да така се усещам, да страх ме е, да самотна съм, да влюбена съм, да това съм аз.
Днес живеейки в свят, където познанието и информацията изглеждат неограничени, ние все по-малко познаваме собственото си ”аз” и другите около нас. В глобалния свят, където границите в общуването изглеждат премахнати, всъщност все повече души остават затворени, самотни и неразбрани. Причината може би се крие в това, че сме забравили да се наблюдаваме, да се вглеждаме в себе си и малките детайли като един жест, един поглед, едно движение. Наблюдавайки се ние се опознаваме и разбираме, а по този начин и другите около нас.
Inside ... outside

One is often helpless if one must explain how one feels, how one perceives oneself, how one understands love, loneliness, fear, anger…

Primeval just like the world, feelings and inner experiences are the most real and genuine states of man and because of that – the most difficult to explain and parse. Whether the feeling touches you to make you outgoing, cheerful and happy or on the contrary – set apart, secluded, trampled and lonely…. Where inner feelings must be expressed, the key word is REVELATION. This is harder to reach with words and easier – with emotional and sensory messages – by gesture, look, attitude.

My way: with body movements. There is action behind feelings. The soul, locked in its outer enclosure – the body, is constantly on the move, wishing to say something, to express itself and be understood. The body is a mirror of our inner state. It can tell us how one feels, whether one is happy or unhappy, cheerful or sad, tranquil or scared. The soul speaks through the body and then a universal language, which does not need interpreters; suffice it to watch the person beside you in order to understand them, to feel them. I distance myself from myself, look at myself and tell myself – yes, this is how I feel; yes, I am scared; yes I am lonely; yes I am in love; yes this is me.

Living in a world today where knowledge and information seem boundless, we know ourselves and the others around us less and less. In the global world where no communication limits seem to exist, more and more souls remain closed, lonely and unappreciated. The reason might be that we have forgotten to watch ourselves, to look into ourselves and into small details such like a gesture, a look, a move. By watching ourselves, we get to better know and understand ourselves, hence the others around us.